Чернобил, минута по минута

14:00

На 25 април 1986 г. в четвърти блок на Чернобилската атомна централа трябвало да се направи тест. Въпросът висял от години: ако външното захранване падне, колко бързо аварийните помпи поемат охлаждането на реактора? Отговорът трябвало да се провери на жив реактор, с намалена мощност.

Тестът бил планиран за дневната смяна — хората, които го били упражнявали. В 14:00 ч. диспечерът в Киев се обадил: мрежата има нужда от тока на блока, тестът да изчака. Мощността останала наполовина, а системата за аварийно охлаждане — вече изключена, както изисквала програмата — останала изключена единайсет часа.

Дневната смяна си отишла вкъщи. Тестът чакал.

23:10

В 23:10 ч. диспечерът разрешил и свалянето на мощността продължило. В залата била нощната смяна — оператори, които не били обучавани за този тест и работели по програма с поправки, зачертани на ръка.

Старшият инженер по управление на реактора Леонид Топтунов бил на 25 години и бил на тази длъжност от три месеца. Опитът ръководел заместник-главният инженер Анатолий Дятлов. Планът бил да се слезе до 700 мегавата топлинна мощност и там да се направи тестът.

00:28

В 00:28 ч. мощността не спряла на 700. Паднала до 30 мегавата — на практика изгасващ реактор.

Причината била физика, която се натрупвала с часове: при ниска мощност в ядрото се събира ксенон-135, който поглъща неутрони и задушава реакцията. Реактор в такова състояние се спира и се чака ден, докато ксенонът се разпадне. Спирането на блока обаче значело тестът да се отложи пак — вече за месеци.

Дятлов наредил мощността да се вдигне.

01:00

За да се вдигне мощността на отровен с ксенон реактор, трябвало да се извадят управляващите пръчки — тези, които поглъщат неутрони и държат реакцията в ръце. Операторите извадили почти всички. От предвидените по правилник най-малко 15 пръчки в ядрото останали около осем.

Към 01:00 ч. мощността се задържала на 200 мегавата — една трийсета от нормалната и далеч под минимума, при който тестът бил позволен. Реакторът бил нестабилен в най-буквалния смисъл: пълен с пара, залян с вода, почти без спирачки.

Решили да правят теста.

01:23

В 01:23 ч. и 04 секунди спрели подаването на пара към турбината. Главните циркулационни помпи започнали да забавят, водата в ядрото закипяла по-силно. В реактор от тип RBMK парата поглъща по-малко неутрони от водата — всеки нов пухур вдигал мощността, а всяко вдигане правело още пара.

В 01:23 ч. и 40 секунди Александър Акимов наредил аварийно спиране и Топтунов натиснал АЗ-5. Всички пръчки тръгнали надолу наведнъж. Но долните им краища били графитни и в първите секунди те изтласкали водата от каналите, вместо да поглъщат неутрони: натискането на спирачката дало газ.

За около четири секунди мощността скочила десетки пъти над номиналната. В 01:23 ч. и 44 секунди парата вдигнала горната плита на реактора — около 1000 тона бетон и стомана. Втори взрив я отворил напълно и изхвърлил горящ графит и части от ядрото върху покривите и двора.

Реакторът на четвърти блок бил отворен към небето.

01:28

В 01:28 ч. пристигнала първата пожарна команда, водена от лейтенант Владимир Правик. До сутринта на обекта работели четиринайсет коли. Качили се на покрива на машинната зала и гасили с вода парчета, които светели в тъмното. Никой не им казал какво гасят, защото никой на обекта още не го вярвал.

В залата Дятлов настоявал, че реакторът е цял и че просто трябва да се подаде вода. Акимов и Топтунов влезли в наводнените коридори, за да отворят клапаните на ръка. Двамата умрели след няколко седмици.

Дозиметрите в централата отчитали до 1000 микрорентгена в секунда и спирали на там — това им бил краят на скалата. Приборът, който можел да покаже истинската стойност, бил в помещение под развалините.

06:35

Към 06:35 ч. пожарите по покривите били угасени. Останал един, който не се гасял с вода: самото ядро, което горяло отворено и вдигало радиоактивен дим на стотици метри.

Правик и хората му вече били в болницата в Припят, а оттам ги прехвърлили в Москва. Повечето умрели през следващите седмици. Операторът Валерий Ходемчук останал под развалините и тялото му не било намерено никога. Официалната сметка за 1986 г. е 31 загинали: двама през първите часове и 29 от остра лъчева болест.

Нагоре по дима се вдигали йод, цезий и стронций. Нищо от това не било съобщено.

09:00

Съботата в Припят била топла и слънчева. Градът бил млад — средна възраст около 26 години, 49 000 души, построен за централата и на три километра от нея. Децата отишли на училище, хората излезли по балконите, някои гледали дима над блока от прозорците. Рибарите седели на канала за охлаждаща вода. В онази събота в града имало и сватби.

Нивата на радиация по улиците били стотици пъти над нормалните.

Никой не предупредил хората. Никой не им казал да си затворят прозорците.

13:10

Решението за евакуация дошло трийсет и шест часа след взрива. В 13:10 ч. на 27 април по радиото в Припят съобщили, че градът се изселва временно и хората да вземат документи и най-необходимото за три дни.

В 14:00 ч. тръгнали автобусите — около 1200 коли изкарали целия град за по-малко от четири часа. Казали им три дни. Никой не се върнал да живее там.

По-късно зоната била разширена до 30 километра. През 1986 г. били изселени над 115 000 души. Домашните животни останали в къщите; после били издирени и убити.

21:00

В понеделник, 28 април, сутринта в шведската атомна централа „Форсмарк“ сработили детекторите на входа. Намерили радиоактивни частици по обувките на служител, проверили своите реактори — не било от тях. Вятърът бил донесъл облака над Скандинавия и Швеция поискала обяснение.

Москва отрекла, после замълчала. Вечерта в 21:00 ч. в предаването „Время“ прочели двайсет секунди текст: произшествие в Чернобилската АЕЦ, последствията се отстраняват, създадена е правителствена комисия. Нито дума накъде отива вятърът и какво да правят хората под него.

Светът научил за Чернобил от сработил детектор на 1100 километра оттам.

1 май

На 1 май в Киев, около 100 километра южно от реактора, провели първомайския парад. Деца с балони минали по „Кръщатик“ под слънце и под облак, който вече носел йод-131. Отмяната на парада щяла да значи, че е станало нещо.

Реакторът бил затворен отгоре с около 5000 тона пясък, бор и свинец, хвърляни от хеликоптери, а после с бетонен саркофаг, проектиран за трийсет години. През 2016 г. над саркофага беше изтеглена нова стоманена арка, която трябва да издържи сто.

Днес зоната на отчуждение е около 2600 квадратни километра. По оценка на Световната здравна организация с годините около 4000 души ще умрат от рак заради аварията; други изчисления стигат до десетки хиляди. Точната цифра не е известна и няма да бъде.

Четири секунди, в които мощността скочила десетки пъти, и трийсет и шест часа, в които никой не казал нищо. Чернобил не е история за реактор, а за това какво става, когато държавата се страхува повече от собствените си уреди, отколкото от радиацията.